Усин Керим, Гойко Митич и учебниците по литература

ХРИСТО СТОЯНОВ

Усин Керим го няма в учебниците по литература. Георги Господинов го има в учебниците по литература. Усин Керим е изумителен български поет от цигански произход. Георги Господинов не е поет, но го има в учебниците по литература. Представете си само за миг какъв социален ефект би имало, ако Усин Керим се изучаваше в часовете по литература. Какъв огромен социален ефект. От часовете по литература циганчетата ще излизат с разперени около телата си ръце така, както ние излизахме навремето от киносалоните след филм с Гойко Митич. Защото Усин Керим ще бъде повод за подражание. Самите циганчета в България ще знаят, че от тях също може да излезе такъв човек. А българчетата ще знаят, че от циганите са излизали такива големи поети. Защото Керим наистина е голям поет. Достатъчно е само да се прочете „Бабахък“ или „Песни за Ата“ и ще разберем какво явление имаме в българската литература.
Вместо това ние изучаваме Георги Господинов. Нашите деца изучават Георги Господинов. Ще си позволя в този текст да пусна две стихотворения: „Бабахак“ и едно клозетно от Георги Господинов. Вие преценете кой трябва да бъде изучаван в училищата.

БАБАХАК

Усин Керим

Бабахак – неписан закон,
страшен закон,
бащин закон,
бабахак.

На мегдана са се сбрали циганите черни
с коне
и каруци.
В тоя ден посред лято,
в тоя ден на бабахак,
бащите тук продават дъщерите си.

Демир и Алиджо си стискат ръцете –
стискат ръцете си,
пазарят се,
наддават.

Край тях е Арифа – мома тънкоснага.
Не смее Арифа сега да заплаче.

Отсреща е Мето, обичният Мето –
с очи потъмнели
от гняв
и от мъка.

Той стиска във джеба камата си крива,
трепери и чака,
трепери и чака…
А иска бащата пари за момата,
а иска и вика:
– Погледайте само – царица продавам,
пет хиляди що са за хубост такава?
Комуто се падне, халал ще му бъде!

И пак си улавят с Алиджо ръцете,
и пак пазарят се
и викат високо:
– Е, хайде, Алиджо, ти мелница вземаш
и тя ще ти носи,
и тя ще ти проси,
и тя ще те храни,
дордето живееш.

А Мето все стиска камата си остра,
трепери и чака,
трепери
и чака!…

Пари той си няма.
Но обич си има,
ах, обич голяма –
и днес я продават.

Но, виж, пазарлъкът е вече направен
и може би скоро камата ще блесне:
и нека, бабахак, във теб да удари –
тъй както светкавица удря връз дънер,
прогнил от порои,
на никой ненужен.

Във тебе, бабахак,
неписан закон,
страшен закон,
бащин закон –
бабахак!

МАЛКО СУТРЕШНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ