ПРО100 КИРО ИЛИ КАК СЕ ОТРАЗЯВАТ НА МОЗЪКА ПРЕЛИТАНЕТО НА 8 000 МЕТРА ВИСОЧИНА

ГЕОРГИ ХАРИЗАНОВ

Не очаквайте Просто Киро да научи български. Мина много време. Явно няма да стане. Полетът без кислород на 8000 метра си е казал тежката дума. Не очаквайте и да си признае нещо или пък да изпита срам.

Прочее прочетете пак хронологията около отказа му от канадско гражданство – дати, твърдения, ходения до Букурещ…

Едно време излезе договора на ББР с кантората на Лена, в който черно на бяло беше записано, че 14-те хиляди лева за юристи са лично за нея. “Това, вика, просто не е вярно. Ще ви съдя”. Не осъди никой, а договорът си стои. Докато Цанко, шефа на ББР, ѝ бута бебешката количка.

И сега с Корал ще е същото. “Просто не е вярно”. От Просто Киро и групата на Наглите – толкоз.

Умните хора, казват, коментират идеи.

Всъщност там е големият мозъчен вакуум на Просто Киро и сие. В идеите. В ценностите. В политиките. В коцепциите.

Там, на терена на идеите, кашата в главата на Просто Киро и групата на Наглите е много по-потискаща. От “няма ляво – няма дясно” през “леви цели с десни мерки” до 20млрд нов дълг и евроатлантическото подклякане пред Корнелия за Кулеба, пред Лукойл за дерогацията и пред Газпром за посредниците.

И пред Пеевски за всичко останало.

Проблемът с тия момчета е в това, че завличат всички със себе си в канавката на политическата тиня. В безидейността. В обидите, в плюенето, в надприказването. В жълтинията. В счупените масички и бутилки и един смел Просто Киро, дето ще ги бие лошите, ако са насаме и без охрана.

Най-старата и горда държава в Европа подари историята и езика си на титовска “македония”, за да пусне Просто Киро самолет до Скопие.

Наплющяхме се с нов дълг и инфлация, без да има един забит пирон в инфраструктура и инвестиции в среда, която да привлече още бизнес.

Големите цели останаха някъде за неопределеното бъдеще, как ще настигнем другите в ЕС и икономиките им няма никаква идея, как отново ще лидираме политиката на Балканите – също. За демография, национално самосъзнание, гордост и бъдеще на нацията – съвсем нищо.

За опазване на културна инисторическа идентичност, граници, спокойствие и ред, за превъзпитаване на ония с металните прътове от “Овча Купел” или незабавната им екстрадиция – също. Не били железа това, вече умникрасива общинска съветничка. Те добри деца били, не били тръгнали на бой, объркали сте се. “Просто не е вярно”.

Нито дума за конкурентноспособност, за свободен пазар, за сваляне на данъци и премахване на регулации, за съкращаване на администрация и държавни разходи /хаха, Асене/, за приоритетни сектори, за родни конкурентни предимства пред други държави. Да сме първите с по-нисък или никакъв данък за новите поколения бизнеси, първите с моментални безсрочни номадски визи, първите… В нещо поне.

Но не. Разговорът си остава за гащите.

“Просто не е вярно”, вика Просто Киро.

“А и да е вярно, не бях аз”, вика Лена.

Фишек на ДАНС.

Това е нивото. И това ще си остане.

И след тези избори, на които същите партии със същите листи ще проведат същите кампании със същите послания и ще вземат същите гласове.