ПО ВРЕМЕ НА ППДБ – НИЩО. КАТО СЛЕД СОЦИАЛИЗЪМ – РУШАЩИ СЕ ПАНЕЛКИ… БЯЛО КУЛТУРНО ПЕТНО

Всяка историческа епоха оставя трайни културни следи след себе си. Само да си припомним виадуктите, римските мостове, пътищата на римската империя, Да си припомним Възраждането с невероятните катедрали рококо барок, да си припомним художници като Микеланджело, Леонардо да Винчи. Да си припомним след това нашите художници и поети дори в края на османското владичество – Ботев, Дебелянов , Яворов, Вазов. Всяка епоха има културни придобивки, и оставя нещо след себе си. И като се замисли човек, всъщност социализмът какво остави – панелните блокове които имат своя срок на годност, който вече изтича. Няма пътища. Заводите мегаструктурите като Кремиковци, Перник вече се саморазрушават. Всъщност, имаме ли културни ценности, които оставихме след себе си от времето на социализма. Дори в литературата. Имаме великолепни поети и писатели, останали от времето на социализма. Но за съжаление, мнозина от тях остават с лека сянка на недоверие заради компромисите, идеологическите компромиси, които правиха със стиховете им, посветени на Тодор Живков. Със стиховете, посветени на Вълко Червенков и на Сталин. Може би двама или трима успяха да се откъснат от това и да не посветят свои неща – като Иван Радоев, Константин Павлов. Каква култура оставяме след себе си и само като се замислиш, че всъщност от 13 години ние започваме да оставяме нещо – не само култура, но ние оставяме пътища, като магистралите „Хемус“, „Струма“. Това са неща, които остават. Създадоха се условия за нови комплекси, с нова архитектура, черкви и джамии. Строителни площадки. Свободата на мислене на новите автори в литературата, в изкуството. Разбира се, в последните три годи някой се опитаха да разрушат и това, но да се надяваме това е за кратко и „експериментът“ свърши. Но бъдещето… Бъдещето предстои и то е закотвено в нашето културно минало.

Може спокойно да кажем, че последните три години по време на управлението на Кирил и Асен се равняват като нищоправене с времето на социализма. Никаква, ама абсолютно никаква културна ценност, от тях. Никаква следа – напротив, разрушения. Така че нека да си помислим какво оставяме след себе си. Дали ще оставим пътища или пътеки. Дали ще оставим живопис или цапаници, Да-ли ще оставим катедрали, или рушащи се панелни блокове. Рушащи се панелни блокове.

ХРИСТО СТОЯНОВ, писател, Кандидат за народен представител от листата на ГЕРБ – СДС. 114 преференция, бюлетина 22.

Харесване

Коментар

Споделяне