ХРИСТО СТОЯНОВ
Сума ти „анализатори“ предричат, тричат, умуват над това кой има интерес от поредния вот на недоверие. Дали ППДБ, ДПС, ГЕРБ, БСП, ИТН, МЕЧ, ВЕЛИЧИЕ… Обговарят ситуациии, поменуват имена, хвърлят карти и боб из медиите. Гледат на ръка – пък ръцете на политиците свити в юмрук – как гледат на ръка при това положение. Из чашите с кафета магистрали и пътища като „Хемус“, „Струма“ и „Тракия“… Как гледат на кафе… Започват да ми приличат всички анализатори на врачката във вица, където един почукал на вратата и чул отвътре гласа на врачката: „Кой е“… „Ега ти врачката“ рекъл оня и се върнал… Та в тези „анализи“ непрекъснато се осмислят интересите на партиите и техните вождове и вождчета, но никой не зададе въпроса какво става със суверена. С народа какво става. Неговият интерес от падането на правителството какъв е. Респективно и от оставането му. Понякога само съществителното нарицателно „народ“ се споменава колкото да скрият интересите на политиците зад раменете му… И ми се иска да им кажа, че етимологията на „анализатор“ не идва от „анално мислене“… Въпреки че и в двата случая резултатът е един – екскременти… Или както писа навремето Миряна Башева в едно свое стихотворение:
“ МАХМУРЛУК
Неврози. Микроинфаркти.
Гърмят бушон след бушон.
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.
Една приятелка (бивша)
днес ми удари нож.
Водка, мъгла и киша.
Мръсна софийска нощ.
Един приятел (зарязан)
не ме удари и днес.
И аз съм свиня, ви казвам!
А кой смее да бъде трезв?
„Мога да копам, а мога и
да не копам“ – зъл анекдот?
Народопсихология?
Тъмен балкански народ…
Икономически кризис.
На културния фронт – лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз все пак съм жена.
Аз все пак ви обичам…
Взехте ли диазепам?
Въпросът е риторичен.
Друг няма да ви задам.
Аз просто така си пиша.
Не с кръв. С по-друг състав:
с водка, мъгла и киша.
С мръсен софийски нрав,
а той не става за маркетинг…
И рейтингът ми е един…
Пусто е като в Арктика.
Ни водка, ни вопъл, ни СПИН.
© Миряна Башева