Никола Николов
Човешко е да се греши, божествено – да се прощава! И днес, на Сирни Заговезни, дълго размишлявах – всичко ли може да бъде простено, макар да е празник.
На днешния ден, преди 2 години, едни “борци за законност” изпратиха полиция в дома на една майка, за да я арестуват. Жена, която не е била на управленска властова позиция; която не е участвала в управленски решения; която не е вършила нищо незаконно или престъпно! Може ли подобно безумие да бъде простено? Как да може да бъде простено, че арестуваш жена с почтено име? Как може да бъде простено, че арестуваш майка пред детето й? Как да бъде простен арест, по време на който не е намерено/иззето нито едно доказателство за каквото и да било? Как можеш да простиш, че те арестуват предварително с прессъобщение на МВР, докато вечеряш със семейството си у дома? Как се прощава, когато ти издават присъди от телевизионния екран?
Аз не знам отговорите на тези въпроси! Защото съм човек и главата ми не го побира как можеш да извършиш толкова лоши неща наведнъж. Затова не всичко може да бъде простено от човек. Затова тежките грешници могат да молят за прошка само пред Господ.
П. С.: И понеже знам, че доста и всякакви хора ще прочетат това и една част от тях ще си кажат, че е минало толкова време, че са се променили толкова неща, че всичко се забравя… На тях мога кажа само едно нещо: детският глас в слушалката, който пита, “кога ще си дойде мама” не се забравя!
