ХРИСТО СТОЯНОВ
Вчера си купих картина. Един великолепен портрет на автор от 1931 година. Авторът не го знам, защото не се е подписал. Когато говорихме с антикваря, от когото купувах картината, за да му кажа адреса на който да я прати, щом чу името ми каза: „Аз познавам вашате колекция, господин Стоянов. Разглеждал съм я във Facebook. Но искам да ви кажа, че картините, които са подписани от Иван Салабашев всъщност не са негови.“ Попитах го защо и той каза, че Иван Салабашев взимал за жълти стотинки картини от един свой състудент (Красимир Колев), подписвал ги от свое име и после ги продавал. Нещо като Моцарт и Салиери. Но си помислих, свързайки всичко това, колко хора се подписват под чужд труд. Особено в българския парламент. Колко депутати са излизали на трибуната, вкарали са законопроекти, обикаляли са медиите… Но въпреки всичко това, което не са направили, те са получавали заплата. Получавали се заплата на гърба на чужд интелектуален труд, защото във всички случаи Народният представител влага интелектуален труд. Мисля си дали не е морално тези хора да се откажат, да не се кандидатират за пети, шести, че и осми мандат. Но няма да се откажат тези хора никога, защото затова е нужен морал, а те морал нямат.
Разказах всичко това, за съжаление на мои познати, на което те изреваха. Какво от това, че съм подарил колекцията си от картини за 3 милиона евро на родния си град. Те всяка година дарявали по два милиона лв. данъци за България. И това го смятат за дарение. И, както каза един от тях, аз можех да ги скрия. Да. Но това не е дарение, това е задължение. Дарение е когато имаш два лева в джоба си и подариш за 3 милиона колекция от картини. Другото е само задължение. И работа на прокуратурата. А, и на електората, който трябва да избира.
