ХРИСТО СТОЯНОВ
А като се замислим Преходът не се състоя благодарение на медиите. Поне в България е така. И то не защото иззеха функциите на Четвъртата власт. Защото в никакъв случай не могат да бъдат такава. Но именно медиите създадоха сурогатния продукт Политическа класа. Освен нея обаче те създадоха един друг паралелен свят – продукт, наречен Чалга. Защото би ли съществувала чалга, ако не бе озвучена. Всъщност, медиите поднесоха микрофоните на Азис, Софи Маринова, Анелия, Криско – чалга културата включва и рапа. Вместо писатели буквално назначиха такива – Калин Терзийски, Георги Господинов, Алек Попов, Денди. Защото, съгласете се, това бе наложено от медиите. В живописта се появиха пърформънси и инсталации, ерзац живописци, които не знаят що е композиция, колорит, перспектива, анатомия. И не са само Павел Митков и Папа Жан. Реално погледнато медиите създадоха една изкривена перспектива. Живеем в огледален свят. В свят, запълнен с криви огледала. Защото няма в медийното пространство интелектуалци като Дмитрий Иванов, Кеворк Кеворкян, Тома Томов, Иван Гарелов, Георги Коритаров, Любомир Огнянов. Беше време, когато те буквално налагаха литературни стилове, музикални тенденции, бунтуващи се художници. Все още помним интервюта с Георги Баев и изгорялото след подобно интервю ателие, интервюта със Сароян, с Левчев, Иван Радоев. Сега най-много интелектуалният таван в журналистиката са Божана Апостолова, или Стефан Цанев. Ако един литературен критик, ама наистина такъв се зарови в нейни текстове (на Божана Апостолова) ще оповести заливащо ни не сиво поточе, а сив потоп в литературата. Но такъв критик няма да се появи, защото няма медия, която да устои на богатството на Божана. Няма разбиращ от литература журналист. Самата журналистика не познава езика и започвайки от лапсуси се стигна до там, че едно правилно подредено изречение в медиите вече е лапсус. И това са хората, които създават събития в изкуството, респективно и в политиката. Защото, какъвто и противник да съм на това нещо, което узакони липсата на морал и превърна липсата на морал в модел за подражание Стефан Цанев, аз не отричам негови талантливи текстове: „Дъжд плющи по прозорците, дъжд – като аплодисменти. Не съм лягала с мъж вече девет месеца“… Да. Това е Стефан Цанев, а не чалгализираната История на България, където, единственото вярно нещо от нашата история е името на автора. В този четиритомник дори хонорарният лист е сбъркан с много… Но да не навлизаме толкова дълбоко. Но доверчивостта на българина с „в телевизията казаха“, създадената от имена като Тома Томов, Кеворк Кеворкян, Дмитрий Иванов и Иван Гарелов представа за медията като институция – а преди това Стефан Продев, Копринка Чарвенкова – и превземането на тези институции от полуграмотни и полуобразовани същества наложиха един модел, една представа, че няма нищо на интелектуалния пазар. Временното възраждане на интереса към българската литература отново секна, пресечено от кръжеца около „Денят започва с култура“ и „Библиотеката“ по БНТ, или „КУЛТ“ по БТВ. Красавици – и не само – с апломба на Бубнова (тя пък с апломба на красавица) започнаха да налагат своите представи за изкуство. И, така, пълен разцвет на чалгата. В политиката – също. И няколко малки островчета на интелигентни политици – Томислав Дончев, Вежди Рашидов, Тома Томов, Димитър Главчев, Десислава Атанасова има всички изгледи да бъдат потопени от селяндурщината на Корнелия Нинова и новият „интелектуален елит“ около Мая Манолова. Така че не е лошо да помислим на тези избори дали да пускаме медиите в домовете си. Или избирателят да тръгне от врата на врата – не политикът, избирателят трябва да тръгне от врата на врата и лично да се убеди, че някой не е оцапан със съвременна медия… Ами, това .е . Аз казах…
Много точно! Благодаря за искреността!