Христо СТОЯНОВ
Спомняте ли си Кръглата маса. Беше едно странно. явление в българската политика. Като че ли тя все още стои, плотът се върти, а около него едни и същи лица. Спомняте ли си какво стана от Кръглата маса в последствие. Ами появи се ко-лелото на късмета. Стрелката удря едни и същи, едни и същи, едни и същи джакпоти. Това всъщ-ност е съвременният ни политически живот. Едни и същи лица, въртящи се около една и съща кръгла маса. По-скоро, една и съща кръгла маса се върти пред тях.
В Шоуто на Къци Вапцаров постепенно започнаха да идват по-малко хора. Започнаха да плащат на зрители. Започнаха да не гледат предаването. Мисля, че нещо такова се получава в момента със съвременния ни политически живот. Когато едни и същи лица се появяват като едни и същи бобени зърна в една и съща бобена чорба всеки ден, всяка сутрин, всеки обед, всяка вечер. И когато миризмата от тази бобена чорба излиза всяка нощ с една и съща сила и мирис… Представяте ли си – влюбени сте в театъра, но в продължение на 35 години ходите на една и съща постановка, един и същи спектакъл с едни и същи актьори, които просто мъничко се различават от премиерата – по възрастта, защото все пак остаряват. Но те по един и същи начин произнасят репликите, по един и същия начин е мизансцена, едни и същи са декорите. Единственото в политическия ни живот в момента е смяната на декора – Народното събрание с Партийния дом. През 1989 година тълпата произведе мини тълпа. Тълпата излезе на улицата. Тълпата търсеше своите духовни водачи. И тези, които можеха да се представят за такива излязоха напред. Всъщност, това са хората, които продължа-ват да бъдат на предна политическа линия. Но това са хора без визия и единствената визия, ко-ято имат е как да се задържат по-дълго време във властта, как да имитират по дълго време на-родни трибуни. Защото тълпата не произвежда водачи, водачите могат да поведат тълпата, но това в България не се случва. И дълго време няма да се случи. Защото просто партокрацията иззе функцията на политически елит в България. След 1989 година тази минитълпа, която се обяви за политическа класа постепенно отстрани от по-литическия ни живот хора като Дертлиев, като Милен Дренчев, хора като Сефан Савов. Хора, които знаеха какво е идея, идеология и си бяха давали живота за това. Всъщност, още тогава трябваше да разберем, че тази мини тълпа унищожава политическото мислене в България, унищожава идеи и идеологии и превръща политиката в една селска пейка, на която могат да се раз-казват лакърдии за някой или от съседната пейка, или от съседната къща. Клюките интригите иззеха функцията на идеологиите и на идеите. И започнаха да създават нови митове. Новите ми-тове управляваха безлични, защото, ако се вгле-даме в момента в нашия Парламент колко лич-ности бихме могли да отделим от цялата тази тълпа от 240 човека. Аз лично не бих отделил повече от 10 човека. Но 10 човека не могат да създават идеи и представи, за да може тълпата да тръгне след тях отново. Спомняте ли си библейския мит за появата на Христос. Колко фалшиви христосовци „ЛъжеХристосовци) преди него се появяват. И защо толкова малко хора след това му повярваха. Само 12 човека успя да поведе. 12 човека. Представяте ли си какви фигури трябва да има в момента в българския Парламент, за да поведат поне 12 човека, не 12 хиляди, само 12 човека, за да дръпнем малко напред.
Само че колелото на Кръглата маса в България се върти и стрелката на късмета попада все на едни и същи, все на едни и същи лица. Защото няма личности. Нямаме и джакпот.
