Първите ни срещи бяха преди около петдесет години в кафенето на писателите. После се прехвърлиха в студиото на „Панорама“, продължихме във „Вот на доверие“ един месец. Тогава не успях да ти отговоря само на един въпрос: „Нали нямаш образование защо знаеш толкова?“. Явно те бяха подвели, че съм „лесна хапка“ и бяха подготвили други „победители“. Не си спомням Ивановден и Коледа, в които да не си пожелаем много здраве, успехи и всички такива резонни неща. Всяка смърт на приятел все повече ми прилича на предателство. Ще дойде момент, в който ще се присъединя към Вас – предателите. Но дотогава се опитай да вземеш интервю от Бог – в „Панорама“ ти превърна много хора в малки божества. И все пак с Богом, Иване!
Христо Стоянов
