Христо СТОЯНОВ
Много хора се чудят, че на 3 март не поствам байряци, знамена, флагове, патриотични и патриотарски песни. Като един същий Слави Трифонов не чалгализирам празника… Ще ви кажа. Трети март се превръща в Национален празник едва тогава, когато стане дълбоко интимен празник. Когато не се изчервяваш, докато, целувайки жена си сутрин й честитиш празника… Трети март не е биене по гърдите – Трети март е всеки ден от годината, от десетилетието, от твоя живот… Трети март не е замятане с Националния трибагреник като с чаршаф след първа брачна нощ… Трети март е тогава, когато пеейки патриотични песни си задаваш въпроса, колко данъци скрихте тази година, колко пъти не хвърлихте фаса си на улицата, колко пъти направихте забележка на детето в градския транспорт да стане на възрастен човек, колко пъти освиркахте символите на държавността, обслужвайки политическа сила… Колко пъти се спряхте да не се оплаквате от това, че Това не е Държава… Трети март е дълбоко интимен празник. Тъй както в черква не се влиза с мисълта да превърнеш Бог в джипи, така и в трети март не се влиза. Не трябва да излизаме от Трети март. Ами, това е…
