ЗАЩО НЕ ИДВА НОЙ ТЪДЯВА

ХРИСТО СТОЯНОВ

Всички, които ме четат знаят, че аз не съм влюбен в Румен Радев. Но след вчерашния ден си задавам въпроса наглостта характерно състояние на младостта ли е, на политика ли, или трябва задължително да си завършил Харвард. Дори се чудя мерната единица за наглост как се нарича – „Един Киро“ или „Един Василев.“

Защото да отидеш при този, на когото си искал да дръпнеш черджето изпод краката вчера, и да поискаш същият този да не се съобрази с Конституцията – дори тази, която самият ти си променял е вече повече от наглост.

Още повече,че в Конституцията е ясно разпоредено мандат да се дава в разумни срокове. Ако три месеца е разумен срок да оставиш държавата в свободно падащо състояние това не значи ли разумен срок.

Това напомня по-скоро на ученик, който обещава да си напише домашното, ама след три месеца. Защото просто не е научил нищо от учителя си и му трябва още време.

И това всичко го правят същите тези момчета, които замеряха, не е без благословията на същия този президент Националните символи под звуците на химна – знаме, Герб с „камъни и дърве“, както би казал Вазов. Същите тези замеряха същите тези символи с жълти павета и вмирисана риба, палиха полицаите – също символ на държавността – със слама. Същите тези момчета искат да променят държавата, да променят страната. Искат даже отсрочка за това може би да съберат жълти павета.

Същите тези те гледат в очите и казват: „Ние искаме да променим законите, ама с незаконни средства, ние искаме да натаманим законите според нашите представи.“ Същите искат да създадат закони, които са удобни за тях, като прилепнала дреха за тялото.

Същите тези момченца, които не знаят, че законите искат надграждане, а не кастрация.

Или в България действа един нов закон: „Каквито са ни политиците, такива са ни психиатрите. Все пак да не забравяме, че същите тези момчета влязоха през задния вход на политиката -Президентството.

А може би не става дори въпрос за наглост. А за национал психология. „Не е крив този, който яде зелника, а който му го дава.“ Господин Радев, дайте им пак зелника, ние долу търпим.“.

И само като си помисля, че тези момчета водят със себе си и един академик по сапуните, който е готов всеки момент да измие „срама от челата, да измие паметта на нацията, да измие въобще всичко това което става в тая страната“.

Бог унищожава грешките си чрез Содом и Гомор, чрез Великия потоп. Може би заради това генетично на българина му е предадено да търси своя Ной – спасителя. Но Ной никога вече няма да дойде при нас. Ной се удави, докато разтоварваше говедата си в България на пристанището в Харвард.