Конституционните промени, актуалната политическа обстановка, предстоящите европейски и предсрочни парламентарни избори и ниската избирателна активност бяха сред темите, дискутирани по време на среща разговор във Варна с политолога доц. Стойчо Стойчев.
По думите му това, което се случи с българската Конституция в рамките на това Народно събрание, ще има доста по-далеч стигащи последици от това да изземе правомощия на президента, когато прави служебни кабинети.
„Подобно мнозинство с подобна спойка трудно можеше да носи отговорност за радикални реформи, каквито бяха афиширани. Още в началото на парламента миналата година се съмнявах дълбоко в способността на това Народно събрание да генерира такива конституционни реформи и промени, които да доведат до трайно позитивен резултат. При положение, че трудно може да се състави коалиция, която да излъчи кабинет, да претендираме, че същият този парламент може да излъчи мнозинство, което да реформира из основи конституционния модел на държавата, беше малко авантюристично. Тръгнахме да правим покрив по време на обилен дъжд“, така доц. Стойчо Стойчев коментира направените от 49-ото НС промени в Конституцията.
Според него тези промени учредиха нов конституционен ред в България, който позволява временното правителство да управлява доста дълъг период. „Като нищо може да се окаже, че следващият парламент, който ще изберем през юни месец, няма да бъде способен да излъчи мнозинство, но това мнозинство може да се окаже, че няма да бъде и толкова наложително да бъде формирано, както досега. Защото парламентът макар да не формира някакво мнозинство ще си има кабинет, назначен от президента и този кабинет ще гласува някакъв бюджет или ще измени съществуващия, и ще създаде някаква рамка, в която кабинетът да продължава да управлява.
Всъщност може да се окаже, че покрай промените на парче на Конституцията някой е видял по-големия дизайн за това как може да се формира бъдещото управление на България без да има мнозинство в парламента“, посочи доц. Стойчев, отбелязвайки, че коалиционната култура на управление към тоя момент е силно проблематична поради факта, че тези които трябва да правят коалициите се мразят и говорят остро помежду си, и именно тази неспособност за коалиционно управление е довела до „сглобката“.
„Много сме далеч от връщане на времената, когато една партия ще доминира партийната система. От 2020 г. сме в нова партийна система, в която нямаме доминираща партия, нямаме обаче и два твърди блока. В момента се опитва да се представи устойчиво партньорство между ГЕРБ и ДПС, което обаче за мен е чисто PR внушение. За мен в „сглобката“ ДПС беше много по-необходим партньор на ПП, отколкото на ГЕРБ и вършеха много повече работа на Асен Василев, отколкото на Бойко Борисов“, коментира доц. Стойчев.
Политологът прогнозира възможност след тези избори да имаме поредица от предсрочни такива и да се конституира хибриден модел на управление с изпълнителна власт, назначена с указ на президента в режим на съгласуване с министър-председателя, докато парламентът придобие малко по-различни функции.
Що се отнася до избирателната активност, доц. Стойчев я определи като парадокс за самия него. Като специалист, занимаващ се тясно с наблюдения на избори, той коментира, че нормалната избирателна активност в България е била 3 млн. – 3,5 млн. души до 2021 година, когато рязко е паднала под 3 млн. гласоподаватели и не е могла да се възстанови над този праг. По думите му това в относителен дял е катастрофично, но като абсолютни бройки не чак толкова, защото избирателите са около 5 млн. души, така че 2,6 млн. души избирателна активност всъщност е над 50%. Тези липсващи обаче избиратели от 2021 година насам ги няма устойчиво и според него те са в страната, а не в чужбина, и са в големите градове, но не в София
