ШАРЛ БОДЛЕР
АЛБАТРОСЪТ
ПОНЯКОГА ИЗ ПЪТ, ЩОМ СКУКА ГИ ОБЗЕМЕ,
ОГРОМНИ АЛБАТРОСИ МОРЯЦИТЕ ЛОВЯТ –
БЕЗГРИЖНИ СПЪТНИЦИ, КОИТО ДЪЛГО ВРЕМЕ
НАД БЕЗДНИТЕ ГОРЧИВИ СЛЕД КОРАБА ЛЕТЯТ.
НА ПОДА ПОВАЛЕН МЕЖДУ ВЪЖА ДЕБЕЛИ,
ТОЙ – КРАЯТ НА ЛАЗУРА! – МЪЛЧИ, СКОВАН И ПЛАХ,
НО СТАВА И КРИЛЕ ОГРОМНИ, СНЕЖНОБЕЛИ
КАТО ВЕСЛА ПЛАЧЕВНО ПОВЛИЧА ПОКРАЙ ТЯХ.
О, ПЪТНИКА КРИЛАТ С ПОХОДКА ТЪЙ НЕЛОВКА!
ПРЕКРАСЕН В СВОЯ ПОЛЕТ, КАК ЖАЛЪК Е И ВЯЛ!
ЕДИН МУ ПУСКА ДИМ В РАЗТВОРЕНАТА ЧОВКА,
А ДРУГ СЛЕД НЕГО КУЦА, МОРЯЦИТЕ РАЗСМЯЛ.
ПОЕТЪТ Е СЪБРАТ НА ПРИНЦА НА ЯТАТА,
СРЕД БУРИТЕ СЕ НОСИ, СТРЕЛА НЕ ГО ЛОВИ,
НО ДОЛУ, ЗАТОЧЕН СРЕД ГМЕЖА НА ТЪЛПАТА,
КРИЛАТА ИСПОЛИНСКИ МУ ПРЕЧАТ ДА ВЪРВИ.
Превод: Кирил Кадийски
