Време е за личности, а не за жаби в политиката

ХРИСТО СТОЯНОВ

Според някои политолози протестният вот може да бъде обран от Нова силна фигура или партия. Всяка нова партия само би обрала утайката от другите партии, хората които не са успели да се реализират в тях. Според мен обаче протестният вот може да бъде обран и от нови лица в политиката – и то в рамките на старите традиционни партии в България. Защото хората не излизат да гласуват не, отчаяни от партиите, а от задържалите се дълго лица в тях, които не са свършили абсолютно нищо. Оттам и усещането в българина, че тези хора са отишли не на полза роду, а единствено на ползу родата си.
Партиите се нуждаят от нови лица. От личности, които могат по някакъв начин да ги легитимират вече и пред твърдите електорални ядра.
Шопенхауер в „Светът като воля и представа“ казва, че „Светът не е това, което е, а това, което си представяме че е. И ни трябва воля да постигнем представата.“ Българският политически „елит“, за съжаление, не може вече да създава представи. Народът и хората искат визии за бъдещето, а не припознали се за политическа класа.
Електоратът за 30 години се промени – той вече не иска обещания за оправяне на дупките по улицата, не иска обещание за хляб. Той иска бъдеще.
Електоратът вече е по-интелигентен от политическата си класа.
Може би това е и причината, резултатите от изборите да се определят вече от малцинствените групи. От копторите, в които живеят те. От най-необразованата част на населението.
От тези, които вече с право казват: „А, бе, не ми говори за тоя – аз знам повече от него.“ Затова е необходимо в политиката да се завърнат тези, които през 90-те години направиха промените. Хората с огромен интелект, с огромни ерудиция и авторитет пред хората. В момента такива личности има, но те също са отчаяни от политическия живот и от политическата класа в кавички. Това са хора, които са се дистанцирали от политическия живот, отчаяни благодарение на собствената си съдба. Завръщайки се в публичния живот те биха могли да предадат една друга визия за бъдещето на страната биха, могли да променят изцяло електоралните нагласи в обществото. И тука ще спечели партията, която изкара личности на преден план. Изкара авторитети пред старите си номенклатурни кадри.
Пред партокрацията, която тези партии успяха да си създадат. При смяната на партокрацията, при идването на новите личности няма да има никаква нужда от Нова партия, която да промени нещата в България. Защото функцията на новото ще бъде иззета от личностите, които влизат в политическия живот. До този момент демокрацията не е измислила по-добра система от партийната система. Но някъде тази система е двупартийна. Значи ли, че там няма партии. Но там борбата е на идеи, на идеологии, а не боричкане за власт.
И появата на личности в тези партии не се освирква, не се дюдюка срещу тях, а се приветства.
Тези личности са като хвърлен камък в застоялите води на политиката. Време е за личности, а не за жаби превърнали политиката в гьол.