България все повече заприличва на психиатрична лаборатория, в която се експериментира доколко светът може да стиска очи и зъби пред управляващи с психични отклонения на малка страна. Защото, ако се вгледаме внимателно, вече има един такъв, който е наследствено луд в Азия… (Явно някъде онаследяването на ръководен пост може и генетично да стане, като Северна Корея, примерно… То и Северна Македония май натам върви… Въобще, на нас посоките ни пречат, после северните посоки ни пречат ретроградните меркурии… ) Да сринеш една страна, пък била тя и България не било обаче лесна работа. На Про100 Киро му трябваха месеци. То е почти като хленчът на българина за крайната бедност. Понякога си мисля, че не е беден народът тогава, когато кофите за смет изхранват не стотици, а хиляди. Про100 Киро бе на път да провери тази хипотеза и да провери докъде ще се стигне. Щом същите тези клошари могат да събират дори капачки за закупуване на ковьози от сметищата… Значи не всички капачки се събират от благородния българин, щом в кофите за смет могат да се намерят. Но до тука със социалния експеримент. Нервната система на българина е като корабни въжета… Няма сила, която може да ги скъса тези нерви. Можем да изнасяме от тези въжета в страните, където е въведена доброволната евтаназия. Няма обесен, който може да скъса подобно нервно окончание. Като се замисли човек, сега разбирам защо българинът страда от дископатии – един такъв нерв да прещипеш върви се оправяй. И всичко това последната година бе проверено от Про100 Киро. Все си мислих, че протестите за няколко месеца ще прераснат в бунт на гладните. Но българинът сифилис хваща от собствена жена, глад не хваща. Обикаля кофите за смет, събира капачки за ковьози, гледа строшени кинескопи и си представя, че от тях им говори Киро… И му вярва… А светът наблюдава експеримента отстрани и разбира как повече от половината ни история е била заета от робства и владичества… Защото няма къде да се намери толкова удобен за това народ. Освен в Северна Корея…
Христо СТОЯНОВ
