ХРИСТО СТОЯНОВ
Преди години, когато квартал Аспарухово бе залято от вода си спомням как един полицай от ромски произход скочи с риск на живота си от покрива на къщата, където беше се качил с децата си. Скочи, не за друго, а защото. беше забравил пистолета, служебното си оръжие в касата.
Попитах го тогава защо рискува живота си – защото имаше около 12 жертви след тоя потоп, той каза: „А я си представи, че някой намери пистолета и направи нещо с него.“ Бях изумен от чувството за отговорност. Беше от ромски произход – хората, които не се славят с отговорност. На пръв поглед биха скочили след пистолета не за друго, а просто защото беше желязо и могат да го препродадат за скрап, Този полицай обаче скочи във водите с риск на живота си и, слава Богу, оживя.
Сега, в село Воден, където земята горя като Ад под краката на хората, хората, чиято мечта в този момент вероятно беше потоп като в Аспарухово, за да изгаси огъня видях нещо изумително. Мъж и жена, възрастни хора, с три четири пушки.
В такива моменти обикновено човек инстинктивно взима най-ценното. Един беше натоварил телевизора си, вероятно единствената ценна вещите в дома му. Друг си беше взел парите за хляб. Трети – лекарствата. Някои не бяха успели да вземат нищо. А тези възрастни хора бяха взели три-четири пушки.
Вероятно и те имаха телевизори за взимане, перални, готварски печки… Но бяха взели пушките. Чувство за отговорност. Ето това нещо ги беше накарало да вземат пушките. Да не би някой след пожара да ги намери и нещо да направи с тях.
Ние непрекъснато говорим как българинът бил такъв, как българинът бил онакъв. Как бил без чувства за отговорност, защото съдим единствено по себе си. Но тези два случая. просто ме карат да си мисля: „Да, това е тест за еволюционното развитие на българин Значи българинът не е това, което си мислим за него. Българина е и чувство за отговорност.“
Сигурно Бог ни праща тестове за отговорност. Той видя, че с Великия потоп не можа да унищожи лошото човечество. Със Содом и Гомор не можа да унищожи лошото човечество. И се опитва поне да ни покаже кои трябва да останат.
А сега, като си помисля, и Ной и Лот са били преди всичко с чувство за отговорност. Затова все още сме оцелели.
